Хроничните настинки водят до полипи в носа

Навигационна система ни помага да отстраним още по-прецизно болните тъкани, казва доц. Петър Руев

Обонянието е едно от четирите сетива, с които можем да опознаваме и да се радваме на света. Понякога обаче то изчезва. Полипите са едни от най-честите причини за това, как могат да се отстранят те, с какви съвременни методи на лечение разполагат специалистите в Болница „Тракия", попитахме доц Петър Руев. Той е началник на Отделението по УНГ в лечебното заведение.

- Доц. Руев, какви са проблемите, които хората имат най-често с обонянието си?
- Един от най-честите симптоми е затрудненото носно дишане, а една от най-честите причини за назалната конгестия е изкривената носна преграда. Друга честа причина е наличието на алергични или възпалителни заболявания на околоносните кухини, при които в около 20 % от случаите се установява и носна полипоза. Носната полипоза е хронично заболяване на околоносните кухини, което се появява при пациенти, които не са провеждали активно лечение, при които по някаква причина не е постигнат контрол на възпалението и това е довело до образуването на полипи. Теориите защо се образуват полипи са различни. Една от тях е, че това е хиперреактивност към определени антигени - алергени или бактериални антигени. В този случай се получава свръхреакция на организма към определи антигени, което води до разрастване на лигавицата и образуването на полипи.
- А към кои антигени най-често се наблюдава свръхреакция?
- Най-често към така наречените суперантигени на стафилококос ауреус. Това са едни бактерии, които имат така наречения супер антиген, който е много имуногенен и води до тази свръхреакция, последвана от образуване на полипи.
- Тоест една неизлекувана настинка може да доведе до образуването на полипи, така ли?
- За една банална хрема не говорим, защото тук става въпрос за хронично заболяване. А когато говорим за хронично заболяване, трябва да има оплаквания от страна на пациента повече от 3-4 месеца, в течение на 3-4 дни в седмицата. Тоест, когато нещата излизат вече извън рамките на една банална хрема или остър синузит, когато симтомите хронифицират, тогава има опасност да се развият полипи.
- Колко големи могат да бъдат полипите?
- Полипите могат да бъдат толкова големи, колкото се оставят да пораснат. Но общо взето те растат в рамките на околоносните кухини. В някой случаи дори могат да излязат извън рамките на носа - или напред, или назад към гърлото. Това са така наречените антрохоанални полипи, те са най-големите.
- До какви затруднения водят нелекуваните полипи?
- Затруднения в дишането и в обонянието - тоест липса на обоняние или намалено обоняние. Понякога могат да доведат и до други усложнения като разрастване на носа, образуване на мукоцеле, което е задръжка на секрет от даден синус, а когато се възпали, той става вече и гноен, т.е. пиоцеле. Отделно могат да
се засегнат и очната орбита, където има важни структури, които могат да увредят, включителни и зрителния нерв. Но това са редки случаи.
- А какви са съвременните възможности за лечение?
- Съвременния метод за лечение е оперативният, като предварително болните се подготвят за него. Целта на операцията е да премахнем полипите на тези места, където се намират отверстията на синусите. Тоест ние нямаме за цел да премахнем всички полипи или цялата лигавица на околоностите кухини, защото следва един процес на възстановяване на лигавицата. Колкото повече лигавица премахнем, толкова по-дълъг ще е и той. Целта на така наречената функционална едноназална ендоскопска хирургия на носа е именно да се премахнат най-вече полипите в местата където големите синуси се отичат в носа. Това предимно е средният носов
ход.
- Как се извърша интервенцията?
- Тази интервенция се извършва с обща анестезия. Ние използваме така наречената навигационна система, тоест предварително извършваме скенер на околоносните кухини на пациентите, при което въвеждаме данните в навигационната система и по време на операцията с помощта на инфрачервена камера и система от оптични средства, знаем във всеки един момент, къде се намира върхът на нашия инструмент. Така можем най-прецизно да отворим отверстията на всички синуси.
- Какви инструменти се използват?
- Инструментите са същите, които използваме за ендоназална хирургия, само че те са навигирани с помощта на тези допълнителни устройства.
Отделно имаме шейвърна система. Тя представлява един операционен нож, който едновременно реже и аспирира тези полипи, изсмуква ги така да се каже. Тя също има възможност за навигация, така че във всеки един момент да знаем къде се намира върха на нашия шейвър.
- А какви са предимствата, защо има различни методи?
- Предимствата на тази техника е в нейната минимална инвазивност. Тоест най-прецизно, ние можем да достигнем точно до тези тъкани, които искаме да премахнем. Защото целта е не да премахнем цялата лигавица в околоносните кухини, а само определени участъци, за да създадем условия в следоперативния период за по-бързо възстановяване.
- В зависимост от полипозата ли избирате кой метод е по-удачен?
- Да. Но тази навигационна система е много полезна при пациенти, които са оперирани веднъж, защото може някой от анатомичните маркери да липсват заради предишната интервенция. Околоносните кухини се явяват най-вариабилната костна система в организма. Тя има хиляди вариации и поради тази причина ние трябва да знаем взаимоотношения между отделните структури. Когато те липсват обаче е много трудно да се ориентираме анатомично.
- След като човек претърпи такава операция има ли някакво лечение, за да не достигне отново до операция?
- Да, след като го оперираме, в зависимост от хистологичния резултат, който показва типа възпаление, се налага 6-месечно продължително лечение с назални кортикостероиди. То евентуално ни гарантира, че няма да рецидивира заболяването. Въпреки това в около 20-30% от случаите се получават рецидиви след определен период от време. Затова този метод на лечение не е за премахване на заболяването, а за да осигури на пациента комфорта да диша и да има по-добро качество на живот.
- А кортикостероидите ги давате ако е алергична основата?
- Ако е алергична, да. Ако не е алергична основата, тогава лекуваме с антибиотици за определен период от време, след което наблюдаваме пациентите.